Богомил Шопов е роден на 22 декември 1974 г. във Велико Търново. Той е професионалист, който работи в сферата на Интернет. Има опит в създаване на продукти, в новите тенденции на световната мрежа – като web 2.0, enterprise 2.0, създаване и управление на общества, в новите медии – блогове, корпоративни блогове, видео и аудио съдържание, комбиниране на съдържание. Защитава принципите на отворения код и свободния софтуер, както и цифровите права на потребителите в Интернет. Шопов е част от „Електронна граница“, сред създателите е на първото онлайн списание за програмиране „WebDevMagazine“ и на първата конференция за интернет технологии „УебТех“, която съществува от 2004 г.

Може ли да обясните практически как промените в Закона за електронните съобщения, които депутатите от вътрешната правителствена комисия вече приеха, ще ограничат човешките права на хората?

Тези два примера са ми любимите, които показват нагледно какво ще се случи, ако законът бъде приет.

Гривната

Гледали сме по филмите как на престъпниците им слагат гривна на ръката или на крака, за да може да ги следят къде ходят или да не се отдалечават на 100 метра от жилището си. Всеки един от нас, близо 99% от населението, разполага с мобилен телефон. За да може да работи той, периодично, без да говорите по него, съобщава на мобилния оператор къде се намира и мобилният оператор записва това местоположение. Нещо повече, чрез закона ще се събира информация, която да може да локализира човека с точност до 30 метра за голям град и 200 извън града. Ето такава информация, заедно с това кой е говорил, с кого е говорил, колко често е говорил, ще се използва безконтролно от МВР.

Досието

По-старите от нас знаят за досиетата. Половината българи доносничеха за другата половина на специалните служби, за да могат да си купят луканка, такъв беше животът. Тези досиета се използваха за мръсни цели – за изнудване, за изтребване на хора в лагери, за натиск, за политически и граждански шантаж и за какво ли не.

Сега, „благодарение“ на технологиите, този тип информация се събира автоматично – кого познаваш, къде се намираш, с кого си говорил, колко често, какви услуги използваш и още много неща, за да се направи едно ново електронно досие за теб.

Не, това не е фантастика, ето как например (http://bogomil.info/dr) може да изглежда едно такова досие. Чрез тези данни, които, разбира се, не включват съдържанието на съобщенията, може да се проследи какво си правил през последната една година, с кого и колко пъти. Могат да се направят много пресечки на тази статистическа информация, която е свободно достъпна за всеки един гражданин.

Не бяхме ли невинни до доказване на противното? Защо ни следят тогава? Наистина, тази мярка ми се струва на аналогична, всеки един гражданин да бъде съпровождан от полицай, докато се движи и си върши работата…

От МВР обаче смятат, че с новите промени ще се облекчи работата им по разкриването на тежки престъпления. Смятате ли обаче, че е възможно да има злоупотреби със събраните данни, ако промените бъдат приети окончателно от Народното събрание?

Още по време на обсъждането на тази законова рамка в европейския парламент стана ясно, че тя е невалидна за борба с престъпността и беше приема с МНОГО малко мнозинство с много компромиси и с изискването тя да се използва за точно определени цели.

В нашия законопроект има възможности за злоупотреба. Ние не казваме, че от МВР ще злоупотребят, просто алармираме, че такива възможности, самият закон ги дава.

За това, че има проблем, съдим от изтичането на важни документи от ДАНС, за служителката на МВР, която беше преснимала следствени документи, за да ги продаде, от това, че подчинен подслушва началника си във Военна полиция, за това, че журналистите знаеха с кого си е говорил Красьо черния сигурно и преди прокуратурата.

Фактите говорят сами по себе си и когато има възможност за злоупотреба в закон от такова естество, то това трябва да бъде спряно още в зародиш.

Можете ли да дадете примери за това, в какви случаи събираната от службите информация може да бъде използвана нерегламентирано?

Какво ще стане, ако групата, която подготвя отвличания, си плати на служител на МВР да му даде информация за даден субект, къде се движи в рамките на дена? Това не е възможно ли?

Ако погледнем примера (http://bogomil.info/dr ) можем да видим и още много начини за използване на информация. Вече

няма да я има и конституционно гарантираната тайна на запазване на източника при журналистите,

защото ще може за секунди да се разбере кой точно се е обадил на журналиста, дали двамата в момента са близко един до друг и къде точно.

На пръв поглед предложенията запазват основното ограничение – за изискване на съдебно разрешение. Дали обаче има рискове и в това направление?

Основният проблем е, че се наблюдават свободни граждани и всички ние се поставяме под общ знаменател с престъпниците. Може би МВР ще може да си върши по-добре работата, ако си сложим по един чип, който да докладва кой какво прави всеки ден. Това не е правова държава, това не е демокрация. Това не е и идеята на европейския законодател, който ни кара да въведем подобна мярка.

Разбира се, че съдебното разрешение не е решение. Това е „хак“, ако трябва да използвам езика на програмистите, но това същевременно е и малка гаранция.

От друга страна, обаче в

България има в пъти повече разрешения за използване на СРС отколкото други страни,

така, че основания за каквото и да е или съдия, който да подпише нещо, без да го чете, винаги ще се намери.

Прави впечатление, че исканите промени са подобни на тези, които предишният вътрешен министър Михаил Миков се опитваше да пробута в пленарната зала. Сега обаче стана ясно, че депутатите от левицата ще гласуват против готвените промени. Защо според вас сегашните управляващи настояват за безконтролно подслушване на разговорите и на контактуването в интернет? И защо екс управляващите от БСП промениха мнението си?

Това какво да обещали, ще се види в пленарна зала. Факт е, че се водят разговори от много НПО с различни парламентарни групи, които и в момента продължават. Не мога да коментирам различните позиции, защото те не се правят, защото някоя политическа партия е осъзнала проблема, а защото се играят политически игри и точно в момента е удобно някой да бъде „за“ или „против“. Конституцията казва, че народният представител трябва да се води от своята съвест, но в момента, той/тя се води от някакъв фалшив интерес на политическо ниво.

Когато се стигне до гласуване, ще си проличи кой за какво ще гласува и как.

Управляващите твърдят също, че за промените сме натиснати и от Европа заради европейска директива. Може ли обаче да се съобразим с исканията от Брюксел и същевременно да запазим гражданските свободи в по-голяма степен?

Стана дума вече за европейските директиви. Целта не е тотално и безконтролно наблюдение на всички граждани с идеята, че ще направят престъпление или по-друга причина.

Европейското законодателство ясно казва, че директивата като понятие предвижда задължение за страната-членка да постигне определен правен резултат, но не задължава използването на определени мерки за неговото постигане. Страните имат свободата да адаптират директивата, като се съобразят с особеностите на местното законодателство и мироглед.

Това, което се прави

в България е използване на повода „Европа ни каза“,„

за да се наложи по стар модел, репресивна мярка на всеки български гражданин, като чрез ПОСТОЯННА намеса в личния ни живот ни е отнета тайната на кореспонденцията и сме лишени от възможността за свободно изразяване. Единствената оставена възможност е личното общуване, което изключва възможността за използване на основните съвременни средства за комуникация.

Това ли е идеята? Не мисля?

Как стои въпросът с прилагането на директивата в другите страни-членки на общността? А в Румъния, с която толкова обичаме да се сравняваме?

Навсякъде тези мерки се атакуват от различни организации по различен начин. В Румъния, само преди месец, техният закон, който беше почти нищо в сравнение с мерките в нашия, падна пред конституционния им съд, именно с част от аргументите, които посочвам, но най-вече, че нарушените чрез предвиденото задължение за събиране на данни права на тайна кореспонденция и лична неприкосновеност са важна част от правото на личен живот, което представлява основа на свободата на всеки човек.

В Германия вече има съдебни дела срещу държавата, именно по този закон. Броят на делата е над 10 000. Самата директива се оборва за нарушения на човешки права и т.н.

Вижда се, че има проблем, но няма воля да се реши. Добрата новина, е че през 2011 г. тази директива ще влезе за ново обсъждане в Европарламента и ако се активизираме, ще можем да я спрем и да върнем презумпцията за невинност отново, защото мярката се прилага по отношение на всички, независимо дали са извършили престъпление или са обект на разследване. Това е вероятно да преобърне презумпцията за невинност и да превърне всички потребители на електронни съобщителни услуги или публични мрежи в заподозрени в извършването на терористични актове или други тежки престъпления.

Ако предложението за новия ЗЕС все пак бъде прието прието от парламента, неправителствената организация „Електронна граница“, в която и вие членувате, ще го атакува ли по съдебен съд?

Надяваме се омбудсманът, с когото вече две години работим по този проблем,

да сезира нашия конституционен съд,

когато този закон бъде приет, дори и да е в променен вид, защото самата материя на наблюдение на ВСЕКИ гражданин е нарушение на редица закони, на Конституцията и на вече правно-приложената у нас Харта на правата на човека, което стана след влизане в сила на Лисабонския договор на 1-ви декември.

Да, ние няма да се откажем и всеки, който желае, може да ни помогне, защото това е една не лека задача. На efb.bg има и повече информация, как може да стане това.

„Когато виждаме целия законопроект, нещата не изглеждат никак добре, що се касае до гражданските ни права. МВР и над 200 офиса, подразделения в страната ще имат достъп до тази информация – да се локализира един човек в рамките от 20 до 150-200 метра. Всяка комуникация по електронната поща, кога сме били в интернет, за колко време сме били в интернет, едно електронно досие, което може да се провери за една година назад какво е правил човек, с кого го е правил, къде се е намирал и още куп редица данни,“ предупреди Шопов.

Той припомни, че според Европейската директива използването на подобна информация би могла да бъде използвана само при тежки и особени престъпления. Подобен закон беше отменен със същите аргументи в Румъния, припомни Шопов.

Според предложен от ГЕРБ проект за промени в Закона за електронните съобщения МВР ще има право на достъп чрез интерфейс до всичко, което потребителите вършат в интернет, както и до трафика на мобилните оператори с цел по-бързото разкриване на престъпления. Срещу тези предложения се обявиха освен неправителствени организации и депутатите от „Синята коалиция“

Част от интервюто, може да се чуе тук.

Източник.: БНР

Радио Пловдив: Ще ни следят ли телефонните разговори и контактите в интернет? Очевидно, да! Промените в закона за електронните съобщения, който предвижда въвеждането на тотален контрол на телефонните разговори и Интернет от страна на МВР бяха приети от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, от неправителствените организации, обаче, остро реагират срещу него, тъй като новите текстове ограничават правата на хората и личната свобода. Законопроектът провокира и ред обществени кампании, една от които „Обади се на депутат – спри тоталното подслушване!”. Още за нея сега ще научим от Богомил Шопов, който е от организация „Електронна граница”. Добро утро.

Промените в Закона за електронните съобщения, предлагани от МС, бяха отхвърлени от Парламентарната комисия по европейски въпроси. Законопроектът се подкрепя от ГЕРБ и Атака.

В комисията той получи одобрение от 6 депутата, но надделя позицията на останалите – 6 гласуваха „въздържал се“ и един „против“.

Ясно е, че на службите им е необходим нов инструмент за проследяване в борбата с престъпността, но в предложения законопроект липсват гаранции, че няма да се злоупотребява.

На заседанието на комисията беше припомнено, че става въпрос за личното пространство на гражданите, а също и за търговска конкуренция.
На органите на МВР им е необходима по-голяма оперативност, но трябва да има контрол и респект, категорични са противниците на законопроекта.

Припомняме, че официални позиции срещу предлаганите от правителството промени в Закона за електронните съобщения бяха обявени от ДСБ и БСП.

Междувременно по-рано днес стана ясно, че Дирекция „Оперативно-технически операции“ на МВР ще може да подслушва служители на министерството при съмнения за неправомерни действия.

Това става възможно, след като депутатите приеха на второ четене промяна в Закона за специалните разузнавателни средства.

Мотивите за предложенията са, че ДАНС може да прилага СРС спрямо служители на Вътрешното министерство, но няма техническа възможност да изпълни това задължение.

Аргументът, който ни казват от месеци – много се бавели данните от мобилните оператори. Ако това наистина беше проблемът, просто трябва да се предвиди разумен срок за предоставяне на данните и глоба за закъснение. И готово.

Но това явно не е проблемът – МВР просто иска да има достъп до данните. И съответно ще може да ги гледа дори без съдебно решение (това означава интерфейс в министерството – никой не може да попречи на служител или политик да погледне едни или други данни).

Друг аргумент – това щяло да подобри разкриваемостта на престъпленията. Само че, през 2008 година МВР имаше достъп до тези данни през терминал и от това никакъв ефект нямаше върху разкриваемостта на престъленията (но пък разбрахме, че службите ползват този терминал, за да проучват политици – разбраха го и самите проучвани, което показва какъв голям проблем има МВР с опазването на данните).

Между другото, България вероятно е страната, в която службите подслушват най-много хора – и от това няма никакъв положителен ефект върху борбата с престъпността. Което не просто показва неефективност, а може и да породи съмнения за какво всъщност се ползва подслушването, ако не за борба с престъпността.

Oще в блогът за икономика.

Повече, прочетете тук.

Добра идея е да помолите местните медии да сторят същото и във вашия регион. Така ще се даде гласност на проблемите и на версиите на всички страни.

Какво може да направите:

0. Изпратете на депутата си картичка, с пожелание за това, той/тя да защити правата ви.
1. Включете се в акцията „Обади му се“, като се обадите на своя депутат и му обясните, че закона нарушава вашите права. В посочения по-горе линк има и аргументация и повече информация
2. Вижте приемния ден тази седмица на вашия депутат и отидете да говорите с него. Не е страшно. Ето, например, депутат от 23 МИР, утре има приемен ден (благодаря на dzver за информацията)
3. Вижте тук, как да се свържете с ГЕРБ.
4. Пишете, говорете, споделяйте, вдигайте шум, за да може обществото да разбере какво става. Четете и новините в този блог, за да разберете какво става.

Подписаният от 34 995 души колективен иск и друга документация по делото бяха внесени във Федералния конституционен съд в град Карлсруе в 12 големи кашона.

Жалбоподателите възразяват срещу влязъл в сила миналата година закон, който изисква от телефонните компании да запазват подробен запис на разговори и електронна кореспонденция в течение на шест месеца, за да бъдат използвани от полицията при разследване на криминални случаи и тероризъм.

Разпределено в 60 отделни възражения, това е най-голямото колективно дело, внасяно в съда.

Сред ищците е и настоящият министър на правосъдието в управляващата коалиция на канцлера Ангела Меркел, Сабине Лойтхойсер-Шнаренбергер, която подала жалба, докато нейната Свободна демократическа партия – либерали (СвДПЛ) била в опозиция.
Зелената партия заяви, че е против съхраняването на информация, защото така на всеки в страната се гледа като на заподозрян в престъпление.

Опонентите твърдят, че запазването на данни позволява наблюдение на цялото население.

Съдът вече издаде предписания, прекратяващи действието на определени разпоредби от закона, постановявайки, че полицията може да използва събраната информация единствено при разследване на сериозни престъпления или за предотвратяване на насилие.

вести.БГ

Според измененията служители в дирекция „Оперативно-техническа информация“ на МВР ще имат пряка връзка до трафика в интернет чрез специален интерфейс, а след прокурорско разрешение данните ще могат да се използват за разкриване на тежки престъпления.

Димитров посочи, че няма друга европейска страна, в която на властите да е предоставен такъв достъп до данните в интернет.

Представителите на СДС смятат, че не е уреден и начинът на съхранение на този вид информация, а и няма анализ от ползите на едно такова решение, затова се налага да има сериозни дебати в обществото по този проблем.

Социологът Цветозар Томов от агенция „Скала“ заяви, че този текст е изцяло противокоституционен.

Според него е нагло поправката да се позовава на директива 24 на Европейската общност, защото в нея се предвижда такава възможност, но много ясно са дефинирани условията за достъп до такива данни – само при специфични случаи.

Томов поясни, че и досега МВР има достъп до данните на операторите, но не нужно със закон да се разширява неговия мащаб.

Ако се приеме законът, българското общество може тотално да бъде наблюдавано и следено, каза той.

„Зелените“

Партия „Зелените“ (Zelenite.bg) също се обяви против измененията в закона и започва кампания срещу тях.

Според партията измененията ще доведат до постоянно и безконтролно следене на телефонните и интернет данни на неудобните за властта хора и няма да ограничи престъпността.

Асен Генов, член на Националния съвет на партията, определи предложените промени като „ретроградни, недемократични и излишни“.

Според него, за да се улесни разкриването на престъпления, е необходимо само допълнителна наредба, която да задължи мобилните оператори да предоставят важна за МВР информация в съответен срок.

„Обади се на депутат – спри тоталното и безконтролното подслушване!“ е мотото на антикампанията на „Зелените“, чрез която те призовават гражданите да се свържат с депутата от избирателния си район и да настояват той да гласува „против“ внесените предложения за промени на закона.

От „Зелените“ предвиждат, ако измененията бъдат приети, да се свържат с Европейската зелена партия и да сезират съда.

ДСБ

Преди ден и ДСБ (DSB.bg) обяви, че няма да подкрепи промените в Закона за електронните съобщения, ако не отпадне текстът за пряк постоянен достъп на МВР до данните на интернет доставчиците и мобилните оператори.

Зам.-председателят на партията Иван Иванов обяви, че ще поискат разговори с ГЕРБ, за да бъдат уточнени спорните текстове, преди измененията да влязат на първо четене в пленарна зала.

Иванов също каза, че такава постоянна интерфейс връзка няма нито една страна член на ЕС.

Тя нямало да даде и резултат в борбата с организираната престъпност, като в същото време ще остави у българските граждани впечатление, че са следени.

Той обясни, че в досега действащия закон осъществяване на подобно проследяване на връзки се налага само при извършване на тежко престъпление, което се наказва с пет и повече години лишаване от свобода.

От ДСБ са против предложението тази граница да бъде намалена за престъпления наказвани с две години лишаване от свобода.

Според партията трябва и да има регламентиран срок, след който данните, събрани по този начин, да бъдат унищожавани, а не да се задържат за неопределено време.

МВР

Според зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков целта на подготвения проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е да се създаде правна среда за функционирането на полицейските служби в борбата срещу престъпността.

Сред част от причините, които изискват тези промени, са новите форми на престъпност и високото технологично оборудване на престъпните групи, пък каза главния секретар на МВР Калин Георгиев.

По думите му, те ще отговорят и на изискванията на международните ни партньори.

На 10 декември парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред прие на първо четене промените в Закона за електронните съобщения, които позволяват достъп чрез интерфейс на МВР до трафичните данни от интернет и мобилните оператори.

Прието бе данните да се използват в случай на престъпления, наказвани с лишаване от свобода над две години, както и за издирване на хора и за разкриване на компютърни престъпления.

Вести.БГ